Градът на слънцето
Нашият конкурс " Обичам този град! " приключи, само че ние ще продължим да публикуваме огромна част от получените текстове. Йорданка Стоянова е на 23 години, учи " Културология " в Софийския университет. Миналата година попада в Каляри по стратегия " Еразъм " и с текста, който ни е изпратила, се е пробвала да съобщи страстите, донесени й от " Града на слънцето ".
Още в първите дни, прекарани в Каляри, бях впечатлена от разнообразието на природата. Дом на редките птици фламинго и очарователните пауни, разхождащи се свободно из локалните паркове Монте Урбино и Монте Кларо, които разкриват прелестни гледки към целия град. Парковете обгръщат както остарялата част на града с Кастелото и амфитеатъра, по този начин и новата – с разнообразните здания и модерното пристанище. Град, в който аз и ти бихме се чувствали изключително, тъй като сме привикнали с ритъма на огромния град. Тук животът има друга динамичност. На фундамент са спокойствието и хармонията. Място, където съвсем всеки ти отвръща с фразата Staitranquillo. Nontipreoocupare. („ Спокойно. Не се притеснявай. “). Pisolino, обичайна следобедна пауза за къса сънливост, способства за лекотата на всекидневието. Обичах прибирането вечер по тесните улички. Тихи и спокойни. Изпълнени с портокалови дървета, разнасящи своя мирис, подправен с бриза на морето. В тези моменти се усеща същината на италианското dolce far niente („ удоволствието да не правиш нищо “).
Моите съквартиранти Даниел и Алберто ме научиха да подготвям локалните ястия като Cullurgionis и спагети с ботарга и артишок. Освен в тайните на кулинарията ме посветиха и в тези на италианския език. Дадоха ми да опитам обичайните сладкиши – пардулас и сеадас, сиренето пекорино и напитката мирто, приготвена от сини боровинки.
Из града по питейните заведения и заведенията постоянно се чува врява. Местните са шумни, прочувствени и сърдечни хора. Готови да те поканят на масата си, да споделят с теб виното и хляба си. Дори и непознатите се стопират – да те поздравят, да ти се ухилен или просто да те заговорят от чисто любознание и предпочитание за нови контакти. На празника на светеца Sant Efisio се прави шествие по улиците на града. Всички са облечени с обичайни носии. Изпълняват локални песни и танци. Възраждат традицията. Младите ефективно се включват, продължавайки я през годините.
Градът е неповторим със своята комбинация от антични обичаи, сплотяваща детайли на арабски племена и Древен Рим. Този микс придава екзотичния дух на града. Отразен в постройки като Кастелото, амфитеатъра, Bastione di Sant Remy, църквата Sant Efisio и други. Същевременно Каляри се отличава и с съвременен образ. Множество нови и съвременни здания с разнообразна архитектура. Красиво пристанище, изпълнено със стотици кораби и яхти, приютили туристи, жадни да опознаят места не толкоз комерсиални и мощно индустриализирани. Именно като това.
Морските курорти в Каляри и покрайнината оферират за всеки усет по нещо. Кристална вода в другите нюанси на синьото. Усамотени плажове с кадифен пясък, скътани измежду горичка или пък в скалиста околност. Широка плажна линия с дребни цветни камъчета. В непосредственост до лагуна или рид като Selladel Diavolo. Нощем плажовете са сцена на занимания и танци. Звучи ритмична музика. Танцува се безспирно. И по този начин чак до първите лъчи на изгрева.
Каляри, или както го назовават, Citta del Sole („ Град на слънцето “), ме накара да преоткрия себе си. Да заобичам места като това. Не толкоз фамозни и комерсиални, със собствен неповторим дух и атмосфера. С дребна, само че сплотена общественост. Едно от най-бедните кътчета на Италия. С едни от най-богатите душевно хора. Емоционални и любвеобилни. С отворени сърца и схващане, изпълнено с позитивизъм. Позитивизъм, от който си заслужава да почерпваш още веднъж и още веднъж.
Автор: Йорданка Стоянова
Още в първите дни, прекарани в Каляри, бях впечатлена от разнообразието на природата. Дом на редките птици фламинго и очарователните пауни, разхождащи се свободно из локалните паркове Монте Урбино и Монте Кларо, които разкриват прелестни гледки към целия град. Парковете обгръщат както остарялата част на града с Кастелото и амфитеатъра, по този начин и новата – с разнообразните здания и модерното пристанище. Град, в който аз и ти бихме се чувствали изключително, тъй като сме привикнали с ритъма на огромния град. Тук животът има друга динамичност. На фундамент са спокойствието и хармонията. Място, където съвсем всеки ти отвръща с фразата Staitranquillo. Nontipreoocupare. („ Спокойно. Не се притеснявай. “). Pisolino, обичайна следобедна пауза за къса сънливост, способства за лекотата на всекидневието. Обичах прибирането вечер по тесните улички. Тихи и спокойни. Изпълнени с портокалови дървета, разнасящи своя мирис, подправен с бриза на морето. В тези моменти се усеща същината на италианското dolce far niente („ удоволствието да не правиш нищо “).
Моите съквартиранти Даниел и Алберто ме научиха да подготвям локалните ястия като Cullurgionis и спагети с ботарга и артишок. Освен в тайните на кулинарията ме посветиха и в тези на италианския език. Дадоха ми да опитам обичайните сладкиши – пардулас и сеадас, сиренето пекорино и напитката мирто, приготвена от сини боровинки.
Из града по питейните заведения и заведенията постоянно се чува врява. Местните са шумни, прочувствени и сърдечни хора. Готови да те поканят на масата си, да споделят с теб виното и хляба си. Дори и непознатите се стопират – да те поздравят, да ти се ухилен или просто да те заговорят от чисто любознание и предпочитание за нови контакти. На празника на светеца Sant Efisio се прави шествие по улиците на града. Всички са облечени с обичайни носии. Изпълняват локални песни и танци. Възраждат традицията. Младите ефективно се включват, продължавайки я през годините.
Градът е неповторим със своята комбинация от антични обичаи, сплотяваща детайли на арабски племена и Древен Рим. Този микс придава екзотичния дух на града. Отразен в постройки като Кастелото, амфитеатъра, Bastione di Sant Remy, църквата Sant Efisio и други. Същевременно Каляри се отличава и с съвременен образ. Множество нови и съвременни здания с разнообразна архитектура. Красиво пристанище, изпълнено със стотици кораби и яхти, приютили туристи, жадни да опознаят места не толкоз комерсиални и мощно индустриализирани. Именно като това.
Морските курорти в Каляри и покрайнината оферират за всеки усет по нещо. Кристална вода в другите нюанси на синьото. Усамотени плажове с кадифен пясък, скътани измежду горичка или пък в скалиста околност. Широка плажна линия с дребни цветни камъчета. В непосредственост до лагуна или рид като Selladel Diavolo. Нощем плажовете са сцена на занимания и танци. Звучи ритмична музика. Танцува се безспирно. И по този начин чак до първите лъчи на изгрева.
Каляри, или както го назовават, Citta del Sole („ Град на слънцето “), ме накара да преоткрия себе си. Да заобичам места като това. Не толкоз фамозни и комерсиални, със собствен неповторим дух и атмосфера. С дребна, само че сплотена общественост. Едно от най-бедните кътчета на Италия. С едни от най-богатите душевно хора. Емоционални и любвеобилни. С отворени сърца и схващане, изпълнено с позитивизъм. Позитивизъм, от който си заслужава да почерпваш още веднъж и още веднъж.
Автор: Йорданка Стоянова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ